ការបកប្រែអត្ថន័យ ជំពូក​ សទ - ការបកប្រែជាភាសាប៊ុលហ្គារី - លេខ​ទំព័រ 455 - សព្វវចនាធិប្បាយនៃគម្ពីគួរអាន

អាយ៉ាត់: 27

وَمَا خَلَقۡنَا ٱلسَّمَآءَ وَٱلۡأَرۡضَ وَمَا بَيۡنَهُمَا بَٰطِلٗاۚ ذَٰلِكَ ظَنُّ ٱلَّذِينَ كَفَرُواْۚ فَوَيۡلٞ لِّلَّذِينَ كَفَرُواْ مِنَ ٱلنَّارِ

27. Ние не сътворихме напразно небесата и земята и това, което е между тях. Така мислят само онези, които не вярват. Горко на тези, които не вярват от огъня!

អាយ៉ាត់: 28

أَمۡ نَجۡعَلُ ٱلَّذِينَ ءَامَنُواْ وَعَمِلُواْ ٱلصَّٰلِحَٰتِ كَٱلۡمُفۡسِدِينَ فِي ٱلۡأَرۡضِ أَمۡ نَجۡعَلُ ٱلۡمُتَّقِينَ كَٱلۡفُجَّارِ

28. Нима Ние ще сторим онези, които вярват и вършат праведни дела, да приличат на сеещите развала по земята? И нима ще сторим праведните да са като грешниците?

អាយ៉ាត់: 29

كِتَٰبٌ أَنزَلۡنَٰهُ إِلَيۡكَ مُبَٰرَكٞ لِّيَدَّبَّرُوٓاْ ءَايَٰتِهِۦ وَلِيَتَذَكَّرَ أُوْلُواْ ٱلۡأَلۡبَٰبِ

29. Книгата, която Ние низпослахме на теб [о, Мухаммед] е благословена, за да размишляват над нейните знамения и да си вземат поука разумните хора.

អាយ៉ាត់: 30

وَوَهَبۡنَا لِدَاوُۥدَ سُلَيۡمَٰنَۚ نِعۡمَ ٱلۡعَبۡدُ إِنَّهُۥٓ أَوَّابٌ

30. И на Дауд дарихме Сюлейман. Прекрасен раб! Той винаги се обръщаше към Нас.

អាយ៉ាត់: 31

إِذۡ عُرِضَ عَلَيۡهِ بِٱلۡعَشِيِّ ٱلصَّٰفِنَٰتُ ٱلۡجِيَادُ

31. Една вечер му бяха показани бързоноги коне, чаткащи с копита.

អាយ៉ាត់: 32

فَقَالَ إِنِّيٓ أَحۡبَبۡتُ حُبَّ ٱلۡخَيۡرِ عَن ذِكۡرِ رَبِّي حَتَّىٰ تَوَارَتۡ بِٱلۡحِجَابِ

32. Той възкликнал: “Заради любовта към земните блага пренебрегнах споменаването на моя Повелител, докато [слънцето] се скри зад покривалото [на нощта].

អាយ៉ាត់: 33

رُدُّوهَا عَلَيَّۖ فَطَفِقَ مَسۡحَۢا بِٱلسُّوقِ وَٱلۡأَعۡنَاقِ

33. Върнете ги при мен!” И започна да съсича краката и да реже шиите им.

អាយ៉ាត់: 34

وَلَقَدۡ فَتَنَّا سُلَيۡمَٰنَ وَأَلۡقَيۡنَا عَلَىٰ كُرۡسِيِّهِۦ جَسَدٗا ثُمَّ أَنَابَ

34. Вече изпитахме Сюлейман. И на неговия престол сложихме [чуждо] тяло. После той (се обърна към Аллах и) се разкая.

អាយ៉ាត់: 35

قَالَ رَبِّ ٱغۡفِرۡ لِي وَهَبۡ لِي مُلۡكٗا لَّا يَنۢبَغِي لِأَحَدٖ مِّنۢ بَعۡدِيٓۖ إِنَّكَ أَنتَ ٱلۡوَهَّابُ

35. Каза: “Повелителю мой! Опрости ме и ми дай власт, с която да не бъде удостоен никой след мен! Наистина Ти си Даряващия.”

អាយ៉ាត់: 36

فَسَخَّرۡنَا لَهُ ٱلرِّيحَ تَجۡرِي بِأَمۡرِهِۦ رُخَآءً حَيۡثُ أَصَابَ

36. И му подчинихме вятъра, който леко да духа според неговата повеля, накъдето поиска.

អាយ៉ាត់: 37

وَٱلشَّيَٰطِينَ كُلَّ بَنَّآءٖ وَغَوَّاصٖ

37. И шейтаните едни да строят, други да се гмуркат,

អាយ៉ាត់: 38

وَءَاخَرِينَ مُقَرَّنِينَ فِي ٱلۡأَصۡفَادِ

38. а трети вързани в окови...

អាយ៉ាត់: 39

هَٰذَا عَطَآؤُنَا فَٱمۡنُنۡ أَوۡ أَمۡسِكۡ بِغَيۡرِ حِسَابٖ

39. Това е Нашият дар [за теб, о, Сюлейман]. Облагодетелствай, ( хората) или ги лиши (от даровете)- от теб няма да се търси сметка!

អាយ៉ាត់: 40

وَإِنَّ لَهُۥ عِندَنَا لَزُلۡفَىٰ وَحُسۡنَ مَـَٔابٖ

40. И той при Нас е от приближените, и има прекрасна обител.

អាយ៉ាត់: 41

وَٱذۡكُرۡ عَبۡدَنَآ أَيُّوبَ إِذۡ نَادَىٰ رَبَّهُۥٓ أَنِّي مَسَّنِيَ ٱلشَّيۡطَٰنُ بِنُصۡبٖ وَعَذَابٍ

41. ( О, Мухаммед!) Спомни си Нашия раб Ейюб. Той призова (с плач) своя Повелител: “Шейтан ме порази със страдание и мъка.”

អាយ៉ាត់: 42

ٱرۡكُضۡ بِرِجۡلِكَۖ هَٰذَا مُغۡتَسَلُۢ بَارِدٞ وَشَرَابٞ

42. [Аллах му повелил:] “Тропни с крак! И ще имаш [вода] за миене, студена за пиене.”