Translation of the Meanings Surah Al-Qiyāmah - Bulgarian translation - Encyclopedia of the Noble Quran

ал- Къямет

Verse: 1

لَآ أُقۡسِمُ بِيَوۡمِ ٱلۡقِيَٰمَةِ

1. Кълна се в Деня Къямет.

Verse: 2

وَلَآ أُقۡسِمُ بِٱلنَّفۡسِ ٱللَّوَّامَةِ

2. И кълна се в само осъждащата се душа.

Verse: 3

أَيَحۡسَبُ ٱلۡإِنسَٰنُ أَلَّن نَّجۡمَعَ عِظَامَهُۥ

3. Нима човек смята, че Ние няма да съберем отново костите му?

Verse: 4

بَلَىٰ قَٰدِرِينَ عَلَىٰٓ أَن نُّسَوِّيَ بَنَانَهُۥ

4. Наистина Ние можем да възстановим и върховете на пръстите му.

Verse: 5

بَلۡ يُرِيدُ ٱلۡإِنسَٰنُ لِيَفۡجُرَ أَمَامَهُۥ

5. Ала човек желае да развратничи и занапред.

Verse: 6

يَسۡـَٔلُ أَيَّانَ يَوۡمُ ٱلۡقِيَٰمَةِ

6. и пита: “Кога е Денят Къямет?”

Verse: 7

فَإِذَا بَرِقَ ٱلۡبَصَرُ

7. Тогава, когато погледът се заслепи

Verse: 8

وَخَسَفَ ٱلۡقَمَرُ

8. и луната се затъмни,

Verse: 9

وَجُمِعَ ٱلشَّمۡسُ وَٱلۡقَمَرُ

9. и слънцето, и луната се слеят,

Verse: 10

يَقُولُ ٱلۡإِنسَٰنُ يَوۡمَئِذٍ أَيۡنَ ٱلۡمَفَرُّ

10. В този Ден човекът ще възкликне: “Накъде да се бяга?”

Verse: 11

كَلَّا لَا وَزَرَ

11. Ала не! Няма убежище.

Verse: 12

إِلَىٰ رَبِّكَ يَوۡمَئِذٍ ٱلۡمُسۡتَقَرُّ

12. При твоя Повелител в този Ден е место пребиванието.

Verse: 13

يُنَبَّؤُاْ ٱلۡإِنسَٰنُ يَوۡمَئِذِۭ بِمَا قَدَّمَ وَأَخَّرَ

13. Човекът в този Ден ще бъде известен за това, което е извършил и, което е оставил след себе си.

Verse: 14

بَلِ ٱلۡإِنسَٰنُ عَلَىٰ نَفۡسِهِۦ بَصِيرَةٞ

14. Да, човекът сам за себе си ще е свидетел,

Verse: 15

وَلَوۡ أَلۡقَىٰ مَعَاذِيرَهُۥ

15. дори, ако се опита да се оправдае.

Verse: 16

لَا تُحَرِّكۡ بِهِۦ لِسَانَكَ لِتَعۡجَلَ بِهِۦٓ

16. Не шавай с устни, [повтаряйки Корана], за да го наизустиш по- бързо.

Verse: 17

إِنَّ عَلَيۡنَا جَمۡعَهُۥ وَقُرۡءَانَهُۥ

17. Наша грижа е да го съберем [в твоето сърце] и да го прочетеш[на хората с твоята уста ]

Verse: 18

فَإِذَا قَرَأۡنَٰهُ فَٱتَّبِعۡ قُرۡءَانَهُۥ

18. И когато го четем, следвай неговото четене!

Verse: 19

ثُمَّ إِنَّ عَلَيۡنَا بَيَانَهُۥ

19. После е Наша грижа разясняването му.

Verse: 20

كَلَّا بَلۡ تُحِبُّونَ ٱلۡعَاجِلَةَ

20. Ала не! Вие обичате земния живот.

Verse: 21

وَتَذَرُونَ ٱلۡأٓخِرَةَ

21. и пренебрегвате отвъдния.

Verse: 22

وُجُوهٞ يَوۡمَئِذٖ نَّاضِرَةٌ

22. Едни лица в този Ден ще сияят,

Verse: 23

إِلَىٰ رَبِّهَا نَاظِرَةٞ

23. към своя Повелител ще гледат,

Verse: 24

وَوُجُوهٞ يَوۡمَئِذِۭ بَاسِرَةٞ

24. а други в този Ден ще бъдат мрачни,

Verse: 25

تَظُنُّ أَن يُفۡعَلَ بِهَا فَاقِرَةٞ

25 замислени за страшното бедствие, което ще ги порази.

Verse: 26

كَلَّآ إِذَا بَلَغَتِ ٱلتَّرَاقِيَ

26. Ала не! Когато душата стигне гръкляна

Verse: 27

وَقِيلَ مَنۡۜ رَاقٖ

27. и бъде казано:”Кой е заклинателят, [който живота може да й върне ]

Verse: 28

وَظَنَّ أَنَّهُ ٱلۡفِرَاقُ

28. и той се убеди, че [това] е раздялата,

Verse: 29

وَٱلۡتَفَّتِ ٱلسَّاقُ بِٱلسَّاقِ

29. и се преплете крак с крак

Verse: 30

إِلَىٰ رَبِّكَ يَوۡمَئِذٍ ٱلۡمَسَاقُ

30. тогава към твоя Повелител ще е отправянето.

Verse: 31

فَلَا صَدَّقَ وَلَا صَلَّىٰ

31. Той нито вярваше, нито кланяше намаз,

Verse: 32

وَلَٰكِن كَذَّبَ وَتَوَلَّىٰ

32. а напротив считаше го за лъжа, и се отвръщаше.

Verse: 33

ثُمَّ ذَهَبَ إِلَىٰٓ أَهۡلِهِۦ يَتَمَطَّىٰٓ

33. После отиваше при своето семейство с горделива походка.

Verse: 34

أَوۡلَىٰ لَكَ فَأَوۡلَىٰ

34. Горко ти, горко!

Verse: 35

ثُمَّ أَوۡلَىٰ لَكَ فَأَوۡلَىٰٓ

35. И отново горко ти, горко!

Verse: 36

أَيَحۡسَبُ ٱلۡإِنسَٰنُ أَن يُتۡرَكَ سُدًى

36. Нима човек смята, че ще бъде оставен без надзор?

Verse: 37

أَلَمۡ يَكُ نُطۡفَةٗ مِّن مَّنِيّٖ يُمۡنَىٰ

37. Нима той не бе частица сперма, която се изхвърля?

Verse: 38

ثُمَّ كَانَ عَلَقَةٗ فَخَلَقَ فَسَوَّىٰ

38. После бе съсирек, а Той го сътвори и осъразмери.

Verse: 39

فَجَعَلَ مِنۡهُ ٱلزَّوۡجَيۡنِ ٱلذَّكَرَ وَٱلۡأُنثَىٰٓ

39. И създаде от нея двата пола мъжа и жената.

Verse: 40

أَلَيۡسَ ذَٰلِكَ بِقَٰدِرٍ عَلَىٰٓ أَن يُحۡـِۧيَ ٱلۡمَوۡتَىٰ

40. Нима Той не е способен да съживи мъртвите?