Translation of the Meanings Surah Al-Qalam - Bulgarian translation - Encyclopedia of the Noble Quran

Ал- Калем

Verse: 1

نٓۚ وَٱلۡقَلَمِ وَمَا يَسۡطُرُونَ

1. Нун. Кълна се в [пишещото] перо и в онова, което пишат.

Verse: 2

مَآ أَنتَ بِنِعۡمَةِ رَبِّكَ بِمَجۡنُونٖ

2. Ти (Мухаммед), по милостта на твоя Повелител - не си луд.

Verse: 3

وَإِنَّ لَكَ لَأَجۡرًا غَيۡرَ مَمۡنُونٖ

3. Наистина за теб има неизчерпаема награда.

Verse: 4

وَإِنَّكَ لَعَلَىٰ خُلُقٍ عَظِيمٖ

4. Ти наистина имаш превъзходен нрав.

Verse: 5

فَسَتُبۡصِرُ وَيُبۡصِرُونَ

5. Ти ще видиш и те ще видят

Verse: 6

بِأَييِّكُمُ ٱلۡمَفۡتُونُ

6. Кой от вас е безумният!

Verse: 7

إِنَّ رَبَّكَ هُوَ أَعۡلَمُ بِمَن ضَلَّ عَن سَبِيلِهِۦ وَهُوَ أَعۡلَمُ بِٱلۡمُهۡتَدِينَ

7. Най-добре твоят Повелител знае кой се е отклонил от Неговия път и най-добре Той знае напътените.

Verse: 8

فَلَا تُطِعِ ٱلۡمُكَذِّبِينَ

8. И не се покорявай на отричащите!

Verse: 9

وَدُّواْ لَوۡ تُدۡهِنُ فَيُدۡهِنُونَ

9. Желаят, ако се смекчиш, и те да се смекчат.

Verse: 10

وَلَا تُطِعۡ كُلَّ حَلَّافٖ مَّهِينٍ

10. И не се покорявай на онзи, който все се кълне и е жалък,

Verse: 11

هَمَّازٖ مَّشَّآءِۭ بِنَمِيمٖ

11. клеветник, който разнася сплетни,

Verse: 12

مَّنَّاعٖ لِّلۡخَيۡرِ مُعۡتَدٍ أَثِيمٍ

12. възпира доброто, престъпва, съгрешава,

Verse: 13

عُتُلِّۭ بَعۡدَ ذَٰلِكَ زَنِيمٍ

13. грубиян и дори е извънбрачен син,

Verse: 14

أَن كَانَ ذَا مَالٖ وَبَنِينَ

14. дори да има богатство и синове,

Verse: 15

إِذَا تُتۡلَىٰ عَلَيۡهِ ءَايَٰتُنَا قَالَ أَسَٰطِيرُ ٱلۡأَوَّلِينَ

15. когато му бъдат четени Нашите знамения, казва: “Легенди на предците!”

Verse: 16

سَنَسِمُهُۥ عَلَى ٱلۡخُرۡطُومِ

16. Ще го бележим с клеймо по носа.

Verse: 17

إِنَّا بَلَوۡنَٰهُمۡ كَمَا بَلَوۡنَآ أَصۡحَٰبَ ٱلۡجَنَّةِ إِذۡ أَقۡسَمُواْ لَيَصۡرِمُنَّهَا مُصۡبِحِينَ

17. Наистина, Ние ги подложихме [многобожниците] на изпитание така, както изпитахме стопаните на градината, когато се заклеха, че ще оберат плодовете сутринта,

Verse: 18

وَلَا يَسۡتَثۡنُونَ

18. но те не направиха изключение [и не казаха: “Иншаа Аллах- ако на Аллах е угодно! ]

Verse: 19

فَطَافَ عَلَيۡهَا طَآئِفٞ مِّن رَّبِّكَ وَهُمۡ نَآئِمُونَ

19. Тогава я порази бедствие от твоя Повелител, докато спяха.

Verse: 20

فَأَصۡبَحَتۡ كَٱلصَّرِيمِ

20. и на сутринта цялата градина бе като съсечена.

Verse: 21

فَتَنَادَوۡاْ مُصۡبِحِينَ

21. И призори си викаха един другиму:

Verse: 22

أَنِ ٱغۡدُواْ عَلَىٰ حَرۡثِكُمۡ إِن كُنتُمۡ صَٰرِمِينَ

22. “Ако ще берете идете рано да приберете своята реколта!”

Verse: 23

فَٱنطَلَقُواْ وَهُمۡ يَتَخَٰفَتُونَ

23. И се отправиха, шепнейки един на друг:

Verse: 24

أَن لَّا يَدۡخُلَنَّهَا ٱلۡيَوۡمَ عَلَيۡكُم مِّسۡكِينٞ

24. “Не пускайте днес да влиза в градината бедняк!”

Verse: 25

وَغَدَوۡاْ عَلَىٰ حَرۡدٖ قَٰدِرِينَ

25. И тръгнаха в зори с твърдо намерение да не пускат [там чужди].

Verse: 26

فَلَمَّا رَأَوۡهَا قَالُوٓاْ إِنَّا لَضَآلُّونَ

26. И когато видяха градината, възкликнали: “Ние навярно сме се заблудили!”[После се огледали и казали:]

Verse: 27

بَلۡ نَحۡنُ مَحۡرُومُونَ

27. “Не, ние сме лишени [от градината].”

Verse: 28

قَالَ أَوۡسَطُهُمۡ أَلَمۡ أَقُل لَّكُمۡ لَوۡلَا تُسَبِّحُونَ

28. Най-разумният от тях казал: “Нима не ви казах:”Трябва да прославяте Аллах?”

Verse: 29

قَالُواْ سُبۡحَٰنَ رَبِّنَآ إِنَّا كُنَّا ظَٰلِمِينَ

29. Те възкликнали: “Слава на нашия Повелител! Наистина, сме били несправедливи.”

Verse: 30

فَأَقۡبَلَ بَعۡضُهُمۡ عَلَىٰ بَعۡضٖ يَتَلَٰوَمُونَ

30. И започнали взаимно да се укоряват.

Verse: 31

قَالُواْ يَٰوَيۡلَنَآ إِنَّا كُنَّا طَٰغِينَ

31. Казаха:“О, горко ни! Ние наистина, сме престъпили [позволеното от Аллах].

Verse: 32

عَسَىٰ رَبُّنَآ أَن يُبۡدِلَنَا خَيۡرٗا مِّنۡهَآ إِنَّآ إِلَىٰ رَبِّنَا رَٰغِبُونَ

32. Дано нашият Повелител ни даде в замяна по-добра от нея. Ние нашия Повелител умоляваме.”

Verse: 33

كَذَٰلِكَ ٱلۡعَذَابُۖ وَلَعَذَابُ ٱلۡأٓخِرَةِ أَكۡبَرُۚ لَوۡ كَانُواْ يَعۡلَمُونَ

33. Такова е наказанието[в този свят]. А наказанието в отвъдния свят е по-голямо. Само ако знаеха!

Verse: 34

إِنَّ لِلۡمُتَّقِينَ عِندَ رَبِّهِمۡ جَنَّٰتِ ٱلنَّعِيمِ

34. Наистина за онези, които се страхуват от своя Повелител са Градините на блаженството.

Verse: 35

أَفَنَجۡعَلُ ٱلۡمُسۡلِمِينَ كَٱلۡمُجۡرِمِينَ

35. Нима Ние ще поставим мюсюлманите наравно с престъпниците?

Verse: 36

مَا لَكُمۡ كَيۡفَ تَحۡكُمُونَ

36. Какво ви е, така да отсъждате?

Verse: 37

أَمۡ لَكُمۡ كِتَٰبٞ فِيهِ تَدۡرُسُونَ

37. Или имате книга, от която се учите,

Verse: 38

إِنَّ لَكُمۡ فِيهِ لَمَا تَخَيَّرُونَ

38. и в нея има, каквото изберете?

Verse: 39

أَمۡ لَكُمۡ أَيۡمَٰنٌ عَلَيۡنَا بَٰلِغَةٌ إِلَىٰ يَوۡمِ ٱلۡقِيَٰمَةِ إِنَّ لَكُمۡ لَمَا تَحۡكُمُونَ

39. Или имате обещание от Нас до деня Къямет за това, че всичко замислено от вас ще се изпълни?

Verse: 40

سَلۡهُمۡ أَيُّهُم بِذَٰلِكَ زَعِيمٌ

40. Питай ги [о, Мухаммед] кой от тях потвърждава всичко това?

Verse: 41

أَمۡ لَهُمۡ شُرَكَآءُ فَلۡيَأۡتُواْ بِشُرَكَآئِهِمۡ إِن كَانُواْ صَٰدِقِينَ

41. Или имат съдружници? Да доведат своите съдружници ­ ако говорят истината [за да им помогнат в деня Къямет ]

Verse: 42

يَوۡمَ يُكۡشَفُ عَن سَاقٖ وَيُدۡعَوۡنَ إِلَى ٱلسُّجُودِ فَلَا يَسۡتَطِيعُونَ

42. В този Ден, когато ще се покаже Кракът [на Аллах] и бъдат приканени да се поклонят в седжде, а те няма да имат сили за това.

Verse: 43

خَٰشِعَةً أَبۡصَٰرُهُمۡ تَرۡهَقُهُمۡ ذِلَّةٞۖ وَقَدۡ كَانُواْ يُدۡعَوۡنَ إِلَى ٱلسُّجُودِ وَهُمۡ سَٰلِمُونَ

43. Ще помръкнат очите им, и ще ги покрие унижение. А бяха приканвани [в този свят ] да се покланят в седжде, когато бяха здрави!

Verse: 44

فَذَرۡنِي وَمَن يُكَذِّبُ بِهَٰذَا ٱلۡحَدِيثِۖ سَنَسۡتَدۡرِجُهُم مِّنۡ حَيۡثُ لَا يَعۡلَمُونَ

44. Остави ги на Мен взимащите за лъжа тази Вест!Постепенно ще ги въвлечем [в преизподнята], без да разберат.

Verse: 45

وَأُمۡلِي لَهُمۡۚ إِنَّ كَيۡدِي مَتِينٌ

45. Ще им дам отсрочка, защото Моята хитрост е несъкрушима.

Verse: 46

أَمۡ تَسۡـَٔلُهُمۡ أَجۡرٗا فَهُم مِّن مَّغۡرَمٖ مُّثۡقَلُونَ

46. Нима ти търсиш от тях отплата, че изглеждат така сякаш са обременени с дълг?

Verse: 47

أَمۡ عِندَهُمُ ٱلۡغَيۡبُ فَهُمۡ يَكۡتُبُونَ

47. Или те знаят съкровеното и го записват?

Verse: 48

فَٱصۡبِرۡ لِحُكۡمِ رَبِّكَ وَلَا تَكُن كَصَاحِبِ ٱلۡحُوتِ إِذۡ نَادَىٰ وَهُوَ مَكۡظُومٞ

48. Търпеливо понеси присъдата на твоя Повелител, и не бъди като човека в кита[пророка Юнус ], който зовеше [Аллах], изпълнен със скръб!

Verse: 49

لَّوۡلَآ أَن تَدَٰرَكَهُۥ نِعۡمَةٞ مِّن رَّبِّهِۦ لَنُبِذَ بِٱلۡعَرَآءِ وَهُوَ مَذۡمُومٞ

49. Ако не бе го осенила милостта на неговия Повелител, щеше да е изхвърлен на пустинния морски бряг и порицан.

Verse: 50

فَٱجۡتَبَٰهُ رَبُّهُۥ فَجَعَلَهُۥ مِنَ ٱلصَّٰلِحِينَ

50. Но неговият Повелител го избра и го стори един от праведниците.

Verse: 51

وَإِن يَكَادُ ٱلَّذِينَ كَفَرُواْ لَيُزۡلِقُونَكَ بِأَبۡصَٰرِهِمۡ لَمَّا سَمِعُواْ ٱلذِّكۡرَ وَيَقُولُونَ إِنَّهُۥ لَمَجۡنُونٞ

51. Наистина тези, които не повярваха са готови да те разкъсат с погледи, когато слушат Напомнянето, и казват: “Той е луд.”

Verse: 52

وَمَا هُوَ إِلَّا ذِكۡرٞ لِّلۡعَٰلَمِينَ

52. Но [Свещения Коран] не е друго освен напомняне за световете!