Translation of the Meanings Surah Maryam - Bulgarian translation - Encyclopedia of the Noble Quran

Мерйем

Verse: 1

كٓهيعٓصٓ

1. Каф. Ха. Йа. Айн. Сад.

Verse: 2

ذِكۡرُ رَحۡمَتِ رَبِّكَ عَبۡدَهُۥ زَكَرِيَّآ

2. [Това е] споменаване за милостта на твоя Повелител към Неговия раб Закария.

Verse: 3

إِذۡ نَادَىٰ رَبَّهُۥ نِدَآءً خَفِيّٗا

3. Когато призова той своя Повелител с таен зов,

Verse: 4

قَالَ رَبِّ إِنِّي وَهَنَ ٱلۡعَظۡمُ مِنِّي وَٱشۡتَعَلَ ٱلرَّأۡسُ شَيۡبٗا وَلَمۡ أَكُنۢ بِدُعَآئِكَ رَبِّ شَقِيّٗا

4. и каза: “Повелителю мой! Наистина, костите ми отслабнаха и бели коси се показаха по главата ми. А по-рано благодарение на молитвите ми към Теб, Повелителю, аз не бях нещастен.

Verse: 5

وَإِنِّي خِفۡتُ ٱلۡمَوَٰلِيَ مِن وَرَآءِي وَكَانَتِ ٱمۡرَأَتِي عَاقِرٗا فَهَبۡ لِي مِن لَّدُنكَ وَلِيّٗا

5. И се опасявам от роднините след мен, а жена ми е бездетна. Дари ме с наследник от Теб,

Verse: 6

يَرِثُنِي وَيَرِثُ مِنۡ ءَالِ يَعۡقُوبَۖ وَٱجۡعَلۡهُ رَبِّ رَضِيّٗا

6. който да ме наследи и да наследи рода на Якуб! И го стори богоугоден, Повелителю!”

Verse: 7

يَٰزَكَرِيَّآ إِنَّا نُبَشِّرُكَ بِغُلَٰمٍ ٱسۡمُهُۥ يَحۡيَىٰ لَمۡ نَجۡعَل لَّهُۥ مِن قَبۡلُ سَمِيّٗا

7. “О, Закария! Наистина, Ние те благовестваме за момче. Името му е Яхя. Не сме сторвали негов съименник преди.”

Verse: 8

قَالَ رَبِّ أَنَّىٰ يَكُونُ لِي غُلَٰمٞ وَكَانَتِ ٱمۡرَأَتِي عَاقِرٗا وَقَدۡ بَلَغۡتُ مِنَ ٱلۡكِبَرِ عِتِيّٗا

8. Той каза: “Повелителю мой! Как ще имам момче, когато жена ми е бездетна, пък аз вече грохнах от старост?”

Verse: 9

قَالَ كَذَٰلِكَ قَالَ رَبُّكَ هُوَ عَلَيَّ هَيِّنٞ وَقَدۡ خَلَقۡتُكَ مِن قَبۡلُ وَلَمۡ تَكُ شَيۡـٔٗا

9. [меляикето] каза: “Всичко така и ще бъде! Твоят Повелител каза: “Това за Мен е лесно, та нали преди Аз те Сътворих, а ти бе нищо.”

Verse: 10

قَالَ رَبِّ ٱجۡعَل لِّيٓ ءَايَةٗۖ قَالَ ءَايَتُكَ أَلَّا تُكَلِّمَ ٱلنَّاسَ ثَلَٰثَ لَيَالٖ سَوِيّٗا

10. Той каза: “Повелителю! Дай ми знак!” И му каза: “Знакът за теб е три нощи да не говориш с хората, бидейки здрав.”

Verse: 11

فَخَرَجَ عَلَىٰ قَوۡمِهِۦ مِنَ ٱلۡمِحۡرَابِ فَأَوۡحَىٰٓ إِلَيۡهِمۡ أَن سَبِّحُواْ بُكۡرَةٗ وَعَشِيّٗا

11. И излезе при своя народ от стаята за молитви, и със знаци им внушил да възславят Аллах в ранни зори, и вечер.

Verse: 12

يَٰيَحۡيَىٰ خُذِ ٱلۡكِتَٰبَ بِقُوَّةٖۖ وَءَاتَيۡنَٰهُ ٱلۡحُكۡمَ صَبِيّٗا

12. “О, Яхя! Твърдо се придържай към Книгата!” Ние му дадохме му мъдростта още като дете,

Verse: 13

وَحَنَانٗا مِّن لَّدُنَّا وَزَكَوٰةٗۖ وَكَانَ تَقِيّٗا

13. и състрадание от Нас, и чистота. И бе богобоязлив,

Verse: 14

وَبَرَّۢا بِوَٰلِدَيۡهِ وَلَمۡ يَكُن جَبَّارًا عَصِيّٗا

14. и нежен с родителите си. И не бе насилник, непокорник.

Verse: 15

وَسَلَٰمٌ عَلَيۡهِ يَوۡمَ وُلِدَ وَيَوۡمَ يَمُوتُ وَيَوۡمَ يُبۡعَثُ حَيّٗا

15. Мир нему в деня, когато бе роден и в деня, когато ще умре, и в Деня, когато ще бъде съживен!

Verse: 16

وَٱذۡكُرۡ فِي ٱلۡكِتَٰبِ مَرۡيَمَ إِذِ ٱنتَبَذَتۡ مِنۡ أَهۡلِهَا مَكَانٗا شَرۡقِيّٗا

16. И спомени [о, Мухаммед] в Книгата Мерйем, когато се уедини от своето семейство на едно място на изток.

Verse: 17

فَٱتَّخَذَتۡ مِن دُونِهِمۡ حِجَابٗا فَأَرۡسَلۡنَآ إِلَيۡهَا رُوحَنَا فَتَمَثَّلَ لَهَا بَشَرٗا سَوِيّٗا

17. И се прикри от тях със завеса. И пратихме при нея Нашия Дух, който се представи пред нея в облика на съвършен човек.

Verse: 18

قَالَتۡ إِنِّيٓ أَعُوذُ بِٱلرَّحۡمَٰنِ مِنكَ إِن كُنتَ تَقِيّٗا

18. Тя каза: “Всемилостивия да ме опази от теб! Ако си богобоязлив...”

Verse: 19

قَالَ إِنَّمَآ أَنَا۠ رَسُولُ رَبِّكِ لِأَهَبَ لَكِ غُلَٰمٗا زَكِيّٗا

19. Каза [Джебраил]: “Аз съм само пратеник на твоя Повелител, за да те даря с пречисто момче.”

Verse: 20

قَالَتۡ أَنَّىٰ يَكُونُ لِي غُلَٰمٞ وَلَمۡ يَمۡسَسۡنِي بَشَرٞ وَلَمۡ أَكُ بَغِيّٗا

20. Тя каза: “Как ще имам момче, щом не ме е докосвал мъж и не съм блудница?”

Verse: 21

قَالَ كَذَٰلِكِ قَالَ رَبُّكِ هُوَ عَلَيَّ هَيِّنٞۖ وَلِنَجۡعَلَهُۥٓ ءَايَةٗ لِّلنَّاسِ وَرَحۡمَةٗ مِّنَّاۚ وَكَانَ أَمۡرٗا مَّقۡضِيّٗا

21. Той каза: “Ето така! Твоят Повелител каза: “Това за Мен е лесно. Ние ще го сторим знамение за хората, и милост от Нас. Това дело вече е предрешено!”

Verse: 22

۞ فَحَمَلَتۡهُ فَٱنتَبَذَتۡ بِهِۦ مَكَانٗا قَصِيّٗا

22. И зачена го тя, и се отправи с него в отдалечено място.

Verse: 23

فَأَجَآءَهَا ٱلۡمَخَاضُ إِلَىٰ جِذۡعِ ٱلنَّخۡلَةِ قَالَتۡ يَٰلَيۡتَنِي مِتُّ قَبۡلَ هَٰذَا وَكُنتُ نَسۡيٗا مَّنسِيّٗا

23. Родилните болки я доведоха при ствола на палмата и тя каза: “О, да бях умряла преди това и да бях напълно забравена!”

Verse: 24

فَنَادَىٰهَا مِن تَحۡتِهَآ أَلَّا تَحۡزَنِي قَدۡ جَعَلَ رَبُّكِ تَحۡتَكِ سَرِيّٗا

24. И бе призована изпод нея: “Да не тъжиш! Твоят Повелител стори под теб ручей.

Verse: 25

وَهُزِّيٓ إِلَيۡكِ بِجِذۡعِ ٱلنَّخۡلَةِ تُسَٰقِطۡ عَلَيۡكِ رُطَبٗا جَنِيّٗا

25. И разклати към себе си ствола на палмата, за да се посипят свежи зрели фурми!

Verse: 26

فَكُلِي وَٱشۡرَبِي وَقَرِّي عَيۡنٗاۖ فَإِمَّا تَرَيِنَّ مِنَ ٱلۡبَشَرِ أَحَدٗا فَقُولِيٓ إِنِّي نَذَرۡتُ لِلرَّحۡمَٰنِ صَوۡمٗا فَلَنۡ أُكَلِّمَ ٱلۡيَوۡمَ إِنسِيّٗا

26. И яж, и пий, и се радвай! И ако видиш някого от хората, направи знак: “Дадох на Всемилостивия обет да се въздържам, затова днес с никого не ще говоря.”

Verse: 27

فَأَتَتۡ بِهِۦ قَوۡمَهَا تَحۡمِلُهُۥۖ قَالُواْ يَٰمَرۡيَمُ لَقَدۡ جِئۡتِ شَيۡـٔٗا فَرِيّٗا

27. И отиде с него при своя народ, носейки го [новороденото]. Те казаха: “О, Мерйем! Ти си извършила нещо осъдително.

Verse: 28

يَٰٓأُخۡتَ هَٰرُونَ مَا كَانَ أَبُوكِ ٱمۡرَأَ سَوۡءٖ وَمَا كَانَتۡ أُمُّكِ بَغِيّٗا

28. О, сестра на Харун! Твоят баща не беше лош човек и майка ти не беше блудница.”

Verse: 29

فَأَشَارَتۡ إِلَيۡهِۖ قَالُواْ كَيۡفَ نُكَلِّمُ مَن كَانَ فِي ٱلۡمَهۡدِ صَبِيّٗا

29. И посочи тя към него, и те казаха: “Как ще беседваме с дете в люлка?”

Verse: 30

قَالَ إِنِّي عَبۡدُ ٱللَّهِ ءَاتَىٰنِيَ ٱلۡكِتَٰبَ وَجَعَلَنِي نَبِيّٗا

30. То каза: “Наистина аз съм раб на Аллах. Той ми даде Книгата и ме стори пророк.

Verse: 31

وَجَعَلَنِي مُبَارَكًا أَيۡنَ مَا كُنتُ وَأَوۡصَٰنِي بِٱلصَّلَوٰةِ وَٱلزَّكَوٰةِ مَا دُمۡتُ حَيّٗا

31. И ме стори благословен, където и да се намирам, и ми повели да извършвам намаз, и да раздавам милостинята зекят, докато съм жив.”/

Verse: 32

وَبَرَّۢا بِوَٰلِدَتِي وَلَمۡ يَجۡعَلۡنِي جَبَّارٗا شَقِيّٗا

32. Той ме стори да бъда нежен към своята майка. И не ме стори Той горделив и нещастен.

Verse: 33

وَٱلسَّلَٰمُ عَلَيَّ يَوۡمَ وُلِدتُّ وَيَوۡمَ أَمُوتُ وَيَوۡمَ أُبۡعَثُ حَيّٗا

33. И мир на мен в деня, в който съм роден, и в деня, когато ще умра, и в Деня, когато ще бъда възроден за нов живот!”

Verse: 34

ذَٰلِكَ عِيسَى ٱبۡنُ مَرۡيَمَۖ قَوۡلَ ٱلۡحَقِّ ٱلَّذِي فِيهِ يَمۡتَرُونَ

34. Такъв е Иса, синът на Мерйем! Такова е­ словото на истината, в която се съмняват.

Verse: 35

مَا كَانَ لِلَّهِ أَن يَتَّخِذَ مِن وَلَدٖۖ سُبۡحَٰنَهُۥٓۚ إِذَا قَضَىٰٓ أَمۡرٗا فَإِنَّمَا يَقُولُ لَهُۥ كُن فَيَكُونُ

35. Не подобава на Аллах да се сдобива със син. Пречист е Той! Щом реши нещо, Той само му казва: “Бъди!” И то става.

Verse: 36

وَإِنَّ ٱللَّهَ رَبِّي وَرَبُّكُمۡ فَٱعۡبُدُوهُۚ هَٰذَا صِرَٰطٞ مُّسۡتَقِيمٞ

36. [И добави Иса:] “Наистина, Аллах е моят Повелител и вашият Повелител. Покланяйте се на Него! Това е правият път.”

Verse: 37

فَٱخۡتَلَفَ ٱلۡأَحۡزَابُ مِنۢ بَيۡنِهِمۡۖ فَوَيۡلٞ لِّلَّذِينَ كَفَرُواْ مِن مَّشۡهَدِ يَوۡمٍ عَظِيمٍ

37. Но сектите изпаднаха в разногласие помежду си. Горко на неверниците, които ще срещнат великия Ден!

Verse: 38

أَسۡمِعۡ بِهِمۡ وَأَبۡصِرۡ يَوۡمَ يَأۡتُونَنَا لَٰكِنِ ٱلظَّٰلِمُونَ ٱلۡيَوۡمَ فِي ضَلَٰلٖ مُّبِينٖ

38. Как ясно ще чуват и виждат в Деня, когато дойдат при Нас! Ала угнетителите днес са в явна заблуда.

Verse: 39

وَأَنذِرۡهُمۡ يَوۡمَ ٱلۡحَسۡرَةِ إِذۡ قُضِيَ ٱلۡأَمۡرُ وَهُمۡ فِي غَفۡلَةٖ وَهُمۡ لَا يُؤۡمِنُونَ

39. И ги предупреди ти [о, Мухаммед] за Деня на горестта, когато ще бъде отсъдено делото. Но те нехаят и не вярват!

Verse: 40

إِنَّا نَحۡنُ نَرِثُ ٱلۡأَرۡضَ وَمَنۡ عَلَيۡهَا وَإِلَيۡنَا يُرۡجَعُونَ

40. И ще наследим Ние земята и всички нейни обитатели, и при Нас ще бъдат върнати.

Verse: 41

وَٱذۡكُرۡ فِي ٱلۡكِتَٰبِ إِبۡرَٰهِيمَۚ إِنَّهُۥ كَانَ صِدِّيقٗا نَّبِيًّا

41. И спомени в Книгата Ибрахим. Той бе всеправдив пророк.

Verse: 42

إِذۡ قَالَ لِأَبِيهِ يَٰٓأَبَتِ لِمَ تَعۡبُدُ مَا لَا يَسۡمَعُ وَلَا يُبۡصِرُ وَلَا يُغۡنِي عَنكَ شَيۡـٔٗا

42. Когато каза на баща си: “О, мой татко! Защо се покланяш на онова, което нито чува, нито вижда, и не може да те избави от нищо?

Verse: 43

يَٰٓأَبَتِ إِنِّي قَدۡ جَآءَنِي مِنَ ٱلۡعِلۡمِ مَا لَمۡ يَأۡتِكَ فَٱتَّبِعۡنِيٓ أَهۡدِكَ صِرَٰطٗا سَوِيّٗا

43. О, мой татко! На мен наистина ми се яви от знанието онова, което не дойде при теб. Последвай ме, и аз ще те изведа на правия път!

Verse: 44

يَٰٓأَبَتِ لَا تَعۡبُدِ ٱلشَّيۡطَٰنَۖ إِنَّ ٱلشَّيۡطَٰنَ كَانَ لِلرَّحۡمَٰنِ عَصِيّٗا

44. О, мой татко! Не се покланяй на шейтана, защото той е непокорен пред Всемилостивия.

Verse: 45

يَٰٓأَبَتِ إِنِّيٓ أَخَافُ أَن يَمَسَّكَ عَذَابٞ مِّنَ ٱلرَّحۡمَٰنِ فَتَكُونَ لِلشَّيۡطَٰنِ وَلِيّٗا

45. О, мой татко! Страхувам се да не те засегне мъчение от Всемилостивия и да не станеш приближен на шейтана.”

Verse: 46

قَالَ أَرَاغِبٌ أَنتَ عَنۡ ءَالِهَتِي يَٰٓإِبۡرَٰهِيمُۖ لَئِن لَّمۡ تَنتَهِ لَأَرۡجُمَنَّكَۖ وَٱهۡجُرۡنِي مَلِيّٗا

46. Той [бащата] каза: “Нима се отвръщаш от моите богове, о, Ибрахим? Ако не престанеш, ще те пребия с камъни. И ме напусни завинаги!”

Verse: 47

قَالَ سَلَٰمٌ عَلَيۡكَۖ سَأَسۡتَغۡفِرُ لَكَ رَبِّيٓۖ إِنَّهُۥ كَانَ بِي حَفِيّٗا

47. Той му каза: Мир на теб! Ще моля да те опрости моят Повелител, защото Той е благосклонен към мен.

Verse: 48

وَأَعۡتَزِلُكُمۡ وَمَا تَدۡعُونَ مِن دُونِ ٱللَّهِ وَأَدۡعُواْ رَبِّي عَسَىٰٓ أَلَّآ أَكُونَ بِدُعَآءِ رَبِّي شَقِيّٗا

48. “И аз ще се отстраня от вас и от тези, които вие призовавате вместо Аллах, и се обръщам с молба към моя Повелител. Може би аз няма да бъда нещастен, ако отправям дуа към моя Повелител.”

Verse: 49

فَلَمَّا ٱعۡتَزَلَهُمۡ وَمَا يَعۡبُدُونَ مِن دُونِ ٱللَّهِ وَهَبۡنَا لَهُۥٓ إِسۡحَٰقَ وَيَعۡقُوبَۖ وَكُلّٗا جَعَلۡنَا نَبِيّٗا

49. И щом се оттегли от тях и от онова, на което се покланят вместо на Аллах, Ние го дарихме с Исхак и Якуб, и всеки от тях сторихме пророк.

Verse: 50

وَوَهَبۡنَا لَهُم مِّن رَّحۡمَتِنَا وَجَعَلۡنَا لَهُمۡ لِسَانَ صِدۡقٍ عَلِيّٗا

50. И им дарихме милост от Нас, и им отредихме голяма прослава.

Verse: 51

وَٱذۡكُرۡ فِي ٱلۡكِتَٰبِ مُوسَىٰٓۚ إِنَّهُۥ كَانَ مُخۡلَصٗا وَكَانَ رَسُولٗا نَّبِيّٗا

51. И спомени в Книгата Муса! Той бе избраник и бе пратеник и пророк.

Verse: 52

وَنَٰدَيۡنَٰهُ مِن جَانِبِ ٱلطُّورِ ٱلۡأَيۡمَنِ وَقَرَّبۡنَٰهُ نَجِيّٗا

52. И призовахме го Ние от дясната страна на Планината, и го повикахме по-близо тихичко [за беседа].

Verse: 53

وَوَهَبۡنَا لَهُۥ مِن رَّحۡمَتِنَآ أَخَاهُ هَٰرُونَ نَبِيّٗا

53. И му дарихме от Своята милост брат му Харун да стане пророк.

Verse: 54

وَٱذۡكُرۡ فِي ٱلۡكِتَٰبِ إِسۡمَٰعِيلَۚ إِنَّهُۥ كَانَ صَادِقَ ٱلۡوَعۡدِ وَكَانَ رَسُولٗا نَّبِيّٗا

54. И спомени в Книгата Исмаил! Той бе верен в обещанието и бе пратеник и пророк.

Verse: 55

وَكَانَ يَأۡمُرُ أَهۡلَهُۥ بِٱلصَّلَوٰةِ وَٱلزَّكَوٰةِ وَكَانَ عِندَ رَبِّهِۦ مَرۡضِيّٗا

55. И повеляваше той на своя народ да извършва молитвата намаз и да дава милостинята зекят, и неговия Повелител бе доволен от него.

Verse: 56

وَٱذۡكُرۡ فِي ٱلۡكِتَٰبِ إِدۡرِيسَۚ إِنَّهُۥ كَانَ صِدِّيقٗا نَّبِيّٗا

56. И спомени в Книгата Идрис! Той бе всеправдив човек и пророк.

Verse: 57

وَرَفَعۡنَٰهُ مَكَانًا عَلِيًّا

57. И го въздигнахме Ние на извисено място.

Verse: 58

أُوْلَٰٓئِكَ ٱلَّذِينَ أَنۡعَمَ ٱللَّهُ عَلَيۡهِم مِّنَ ٱلنَّبِيِّـۧنَ مِن ذُرِّيَّةِ ءَادَمَ وَمِمَّنۡ حَمَلۡنَا مَعَ نُوحٖ وَمِن ذُرِّيَّةِ إِبۡرَٰهِيمَ وَإِسۡرَٰٓءِيلَ وَمِمَّنۡ هَدَيۡنَا وَٱجۡتَبَيۡنَآۚ إِذَا تُتۡلَىٰ عَلَيۡهِمۡ ءَايَٰتُ ٱلرَّحۡمَٰنِ خَرُّواْۤ سُجَّدٗاۤ وَبُكِيّٗا۩

58. Те са от онези пророци, които Аллах дари със Своята благодат, от потомството на Адам и от онези, които спасихме заедно с Нух, и от потомството на Ибрахим и Исраил, и от онези, които напътихме и избрахме. Когато им бъдат четени знаменията на Всемилостивия, те правят седжде на земята, плачейки.

Verse: 59

۞ فَخَلَفَ مِنۢ بَعۡدِهِمۡ خَلۡفٌ أَضَاعُواْ ٱلصَّلَوٰةَ وَٱتَّبَعُواْ ٱلشَّهَوَٰتِۖ فَسَوۡفَ يَلۡقَوۡنَ غَيًّا

59. Но след тях дойдоха поколения, които изоставиха молитвата намаз и последваха страстите. Тях ще ги постигне изтребление,

Verse: 60

إِلَّا مَن تَابَ وَءَامَنَ وَعَمِلَ صَٰلِحٗا فَأُوْلَٰٓئِكَ يَدۡخُلُونَ ٱلۡجَنَّةَ وَلَا يُظۡلَمُونَ شَيۡـٔٗا

60. освен онези, които се покаят и повярват, и вършат праведни дела. Те ще влязат в Дженнета, и с нищо не ще бъдат угнетени.

Verse: 61

جَنَّٰتِ عَدۡنٍ ٱلَّتِي وَعَدَ ٱلرَّحۡمَٰنُ عِبَادَهُۥ بِٱلۡغَيۡبِۚ إِنَّهُۥ كَانَ وَعۡدُهُۥ مَأۡتِيّٗا

61. Това са Градините Адн, обещани от Всемилостивия на Неговите раби, които не са ги видели с очите си. Наистина, Неговото обещание винаги се изпълнява.

Verse: 62

لَّا يَسۡمَعُونَ فِيهَا لَغۡوًا إِلَّا سَلَٰمٗاۖ وَلَهُمۡ رِزۡقُهُمۡ فِيهَا بُكۡرَةٗ وَعَشِيّٗا

62. Те няма да слушат там празнословия, а само приветствието “Мир!”. За тях там е приготвено препитание и сутрин, и вечер.

Verse: 63

تِلۡكَ ٱلۡجَنَّةُ ٱلَّتِي نُورِثُ مِنۡ عِبَادِنَا مَن كَانَ تَقِيّٗا

63. Такъв е Дженнетът, който оставяме в наследство на всеки от Нашите богобоязливи раби.

Verse: 64

وَمَا نَتَنَزَّلُ إِلَّا بِأَمۡرِ رَبِّكَۖ لَهُۥ مَا بَيۡنَ أَيۡدِينَا وَمَا خَلۡفَنَا وَمَا بَيۡنَ ذَٰلِكَۚ وَمَا كَانَ رَبُّكَ نَسِيّٗا

64. [Каза Джебраил:] “Слизаме ние само по повелята на твоя Повелител. Негово е всичко пред нас и зад нас, и всичко по средата на това. Твоят Повелител никога не забравя.”

Verse: 65

رَّبُّ ٱلسَّمَٰوَٰتِ وَٱلۡأَرۡضِ وَمَا بَيۡنَهُمَا فَٱعۡبُدۡهُ وَٱصۡطَبِرۡ لِعِبَٰدَتِهِۦۚ هَلۡ تَعۡلَمُ لَهُۥ سَمِيّٗا

65. Повелителят на небесата и на земята, и на всичко между тях. На Него се покланяй и бъди търпелив в служенето на Него! Нима знаеш подобен Нему?”

Verse: 66

وَيَقُولُ ٱلۡإِنسَٰنُ أَءِذَا مَا مِتُّ لَسَوۡفَ أُخۡرَجُ حَيًّا

66. И казва човекът: “Нима, след като умра, наистина ще бъда съживен?”

Verse: 67

أَوَلَا يَذۡكُرُ ٱلۡإِنسَٰنُ أَنَّا خَلَقۡنَٰهُ مِن قَبۡلُ وَلَمۡ يَكُ شَيۡـٔٗا

67. А нима човекът не помни, че Ние го сътворихме и преди когато бе нищо?

Verse: 68

فَوَرَبِّكَ لَنَحۡشُرَنَّهُمۡ وَٱلشَّيَٰطِينَ ثُمَّ لَنُحۡضِرَنَّهُمۡ حَوۡلَ جَهَنَّمَ جِثِيّٗا

68. Кълна се в твоя Повелител, Ние ще съберем и тях, и шейтаните, после ще ги наредим на колене около Джехеннема.

Verse: 69

ثُمَّ لَنَنزِعَنَّ مِن كُلِّ شِيعَةٍ أَيُّهُمۡ أَشَدُّ عَلَى ٱلرَّحۡمَٰنِ عِتِيّٗا

69. После ще извадим от всяка общност най-непокорните пред Всемилостивия.

Verse: 70

ثُمَّ لَنَحۡنُ أَعۡلَمُ بِٱلَّذِينَ هُمۡ أَوۡلَىٰ بِهَا صِلِيّٗا

70. Най-добре Ние знаем кои заслужават да горят там.

Verse: 71

وَإِن مِّنكُمۡ إِلَّا وَارِدُهَاۚ كَانَ عَلَىٰ رَبِّكَ حَتۡمٗا مَّقۡضِيّٗا

71. И всеки от вас ще мине оттам. Това е окончателна присъда от твоя Повелител.

Verse: 72

ثُمَّ نُنَجِّي ٱلَّذِينَ ٱتَّقَواْ وَّنَذَرُ ٱلظَّٰلِمِينَ فِيهَا جِثِيّٗا

72. После Ние ще спасим благочестивите и ще оставим там на колене угнетителите.

Verse: 73

وَإِذَا تُتۡلَىٰ عَلَيۡهِمۡ ءَايَٰتُنَا بَيِّنَٰتٖ قَالَ ٱلَّذِينَ كَفَرُواْ لِلَّذِينَ ءَامَنُوٓاْ أَيُّ ٱلۡفَرِيقَيۡنِ خَيۡرٞ مَّقَامٗا وَأَحۡسَنُ نَدِيّٗا

73. И когато им бяха четени Нашите ясни знамения, неверниците казваха на онези, които повярваха: “Коя от двете групи има по-високо положение и по-достойно място?”

Verse: 74

وَكَمۡ أَهۡلَكۡنَا قَبۡلَهُم مِّن قَرۡنٍ هُمۡ أَحۡسَنُ أَثَٰثٗا وَرِءۡيٗا

74. И колко поколения преди тях Ние погубихме! ­Те бяха по-богати и по-хубави наглед.

Verse: 75

قُلۡ مَن كَانَ فِي ٱلضَّلَٰلَةِ فَلۡيَمۡدُدۡ لَهُ ٱلرَّحۡمَٰنُ مَدًّاۚ حَتَّىٰٓ إِذَا رَأَوۡاْ مَا يُوعَدُونَ إِمَّا ٱلۡعَذَابَ وَإِمَّا ٱلسَّاعَةَ فَسَيَعۡلَمُونَ مَنۡ هُوَ شَرّٞ مَّكَانٗا وَأَضۡعَفُ جُندٗا

75. Кажи [о, Мухаммед]: “Който е в заблуда, Всемилостивия ще му даде отсрочка. И щом видят онова, което им е обещано мъчението или Часа, ще узнаят кой има най-лошото място и най-слабото войнство.”

Verse: 76

وَيَزِيدُ ٱللَّهُ ٱلَّذِينَ ٱهۡتَدَوۡاْ هُدٗىۗ وَٱلۡبَٰقِيَٰتُ ٱلصَّٰلِحَٰتُ خَيۡرٌ عِندَ رَبِّكَ ثَوَابٗا وَخَيۡرٞ مَّرَدًّا

76. И надбавя Аллах напътствие за тези, които следват правия път. Но непреходните праведни дела са най-доброто въздаяние при твоя Повелител и най-добрата отплата.

Verse: 77

أَفَرَءَيۡتَ ٱلَّذِي كَفَرَ بِـَٔايَٰتِنَا وَقَالَ لَأُوتَيَنَّ مَالٗا وَوَلَدًا

77. Не видя ли ти онзи, който отхвърли Нашите знамения и каза: “Непременно ще ми бъдат дадени имот и деца.”

Verse: 78

أَطَّلَعَ ٱلۡغَيۡبَ أَمِ ٱتَّخَذَ عِندَ ٱلرَّحۡمَٰنِ عَهۡدٗا

78. Нима той знае съкровеното, или взе обет от Всемилостивия?

Verse: 79

كَلَّاۚ سَنَكۡتُبُ مَا يَقُولُ وَنَمُدُّ لَهُۥ مِنَ ٱلۡعَذَابِ مَدّٗا

79. Ала не! Ще запишем Ние какво казва и непременно ще му удължим мъчението.

Verse: 80

وَنَرِثُهُۥ مَا يَقُولُ وَيَأۡتِينَا فَرۡدٗا

80. И ще наследим от него онова, за което говори, и ще дойде той при Нас сам-самичък.

Verse: 81

وَٱتَّخَذُواْ مِن دُونِ ٱللَّهِ ءَالِهَةٗ لِّيَكُونُواْ لَهُمۡ عِزّٗا

81. И започнаха да се покланят наред с Аллах на други богове, за да им дадат сила.

Verse: 82

كَلَّاۚ سَيَكۡفُرُونَ بِعِبَادَتِهِمۡ وَيَكُونُونَ عَلَيۡهِمۡ ضِدًّا

82. Ала не! Ще се отрекат от поклонението на тях и ще им станат противници.

Verse: 83

أَلَمۡ تَرَ أَنَّآ أَرۡسَلۡنَا ٱلشَّيَٰطِينَ عَلَى ٱلۡكَٰفِرِينَ تَؤُزُّهُمۡ أَزّٗا

83. Не виждаш ли ти, че изпращаме шейтаните при неверниците, за да ги подстрекават непрестанно [да извършват грехове]?

Verse: 84

فَلَا تَعۡجَلۡ عَلَيۡهِمۡۖ إِنَّمَا نَعُدُّ لَهُمۡ عَدّٗا

84. И не бързай против тях! Ние им отброяваме дните.

Verse: 85

يَوۡمَ نَحۡشُرُ ٱلۡمُتَّقِينَ إِلَى ٱلرَّحۡمَٰنِ وَفۡدٗا

85. В този Ден ще съберем благочестивите пред Всемилостивия в почтена делегация,

Verse: 86

وَنَسُوقُ ٱلۡمُجۡرِمِينَ إِلَىٰ جَهَنَّمَ وِرۡدٗا

86. и ще поведем престъпниците към Джехеннема като на водопой.

Verse: 87

لَّا يَمۡلِكُونَ ٱلشَّفَٰعَةَ إِلَّا مَنِ ٱتَّخَذَ عِندَ ٱلرَّحۡمَٰنِ عَهۡدٗا

87. За никого не ще има застъпничество, освен за онези, които получиха обещание от Всемилостивия.

Verse: 88

وَقَالُواْ ٱتَّخَذَ ٱلرَّحۡمَٰنُ وَلَدٗا

88. И казаха [неверниците]: “Всемилостивия се сдоби със син.”

Verse: 89

لَّقَدۡ جِئۡتُمۡ شَيۡـًٔا إِدّٗا

89. Вие изрекохте нещо ужасно,

Verse: 90

تَكَادُ ٱلسَّمَٰوَٰتُ يَتَفَطَّرۡنَ مِنۡهُ وَتَنشَقُّ ٱلۡأَرۡضُ وَتَخِرُّ ٱلۡجِبَالُ هَدًّا

90. от което небесата биха се разкъсали и земята разцепила, и планините сгромолясали в руини

Verse: 91

أَن دَعَوۡاْ لِلرَّحۡمَٰنِ وَلَدٗا

91. да приписват син на Всемилостивия!

Verse: 92

وَمَا يَنۢبَغِي لِلرَّحۡمَٰنِ أَن يَتَّخِذَ وَلَدًا

92. Не подобава на Всемилостивия да има син.

Verse: 93

إِن كُلُّ مَن فِي ٱلسَّمَٰوَٰتِ وَٱلۡأَرۡضِ إِلَّآ ءَاتِي ٱلرَّحۡمَٰنِ عَبۡدٗا

93. Всеки на небесата и на земята ще дойде като раб при Всемилостивия.

Verse: 94

لَّقَدۡ أَحۡصَىٰهُمۡ وَعَدَّهُمۡ عَدّٗا

94. Той добре ги знае и всички ги отброява.

Verse: 95

وَكُلُّهُمۡ ءَاتِيهِ يَوۡمَ ٱلۡقِيَٰمَةِ فَرۡدًا

95. И всеки от тях сам-самичък ще се яви при Него в Деня Къямет.

Verse: 96

إِنَّ ٱلَّذِينَ ءَامَنُواْ وَعَمِلُواْ ٱلصَّٰلِحَٰتِ سَيَجۡعَلُ لَهُمُ ٱلرَّحۡمَٰنُ وُدّٗا

96. На онези, които са повярвали и вършат праведни дела, Всемилостивия ще отреди любов.

Verse: 97

فَإِنَّمَا يَسَّرۡنَٰهُ بِلِسَانِكَ لِتُبَشِّرَ بِهِ ٱلۡمُتَّقِينَ وَتُنذِرَ بِهِۦ قَوۡمٗا لُّدّٗا

97. Улеснихме го [Корана] на твоя език [о, Мухаммед] само, за да дариш блага вест с него праведните и да предупредиш с него злостните хора, които оспорват.

Verse: 98

وَكَمۡ أَهۡلَكۡنَا قَبۡلَهُم مِّن قَرۡنٍ هَلۡ تُحِسُّ مِنۡهُم مِّنۡ أَحَدٍ أَوۡ تَسۡمَعُ لَهُمۡ رِكۡزَۢا

98. И колко поколения преди тях погубихме! Нима усещаш някого от тях или чуваш от тях дори шумолене?